“Тъмните му материи” ни припомня приказния елемент във фентъзи сериалите

“Тъмните му материи” (His Dark Materials) е приятно напомняне, че “фентъзи сериал” не означава задължително борба за трон, гола плът и насилие.

Новата продукция на HBO и BBC ни подсеща за значимостта на приказния елемент в тези истории. Не само с това, че главният герой е младо момиче на прага на изпълнено с изненади пътешествия, но и с това, че рисува на екран едно грабващо, магическо подобие на нашия свят.

Такова, което хем може да ти се прииска наистина да посетиш, воден едва ли не от детско любопитство, хем те отказва от тази идея със своята мрачна страна и не по-малко сериозни конфликти.

Сериалът, чиито първи сезон има осем епизода, е базиран на едноименните книги на писателя Филип Пулман, които, макар и рекламирани като за тийнейджъри, нито са писани за конкретна публика, нито могат наистина да бъдат вкарани в подобни граници. Същото важи и за сериала по тях.

Все пак трейлърът на “Тъмните му материи” ни обещава повече мрак, предателства и дори бронирани полярни мечки, но първият епизод е по-скоро прелюдия на всичко това.

Голяма част от него е отделена на това да ни запознае със света, в който се развива действието. Една алтернативна Земя, в много отношения изключително сходна с нашата. Разликите обаче са в детайлите – като прокрадващите се стиймпънк елементи, изразяващи се например в това, че хората пътуват с гигантски метални дирижабли.

Най-съществената разлика обаче е в душите. В “Тъмните му материи” душите на хората имат своя материална форма – т.нар. деймон. Става дума за същества, които придружават човек от раждането до смъртта му и имат формата на определено животно. Една в началото трудна за възприемане идея, с която обаче бързо се свиква и която дава множество възможности занапред.

Деймоните имат животинска форма и придружават човека си навсякъде. Снимка: © 2019 Home Box Office, Inc.

Главният герой в сериала е Лайра – осиротяло момиче, чийто чичо я е оставил още като бебе за отглеждане в колеж в Оксфорд – единственото място, в което според него тя ще е в безопасност. Лайра е палаво дете, чиято мечта е да замине с чичо си на Север. Когато той се връща от изследванията си там, тя изведнъж решава, че мечтата й може да се сбъдне. И наистина – до края на първия епизод съдбата й вече е предвидила да я запрати в неочаквана посока.

Чичото на Лайра – лорд Азриел (Джеймс Макавой), всъщност е открил нещо в Севера, което може да разтърси не само академичната общност, но и устоите на света, управляван от т.нар. Магистериум – религиозна организация, която на пръв поглед е склонна да стигне много далеч в това да предпази обществото (и властта си) от това, което приема за “ереси”. Откритието му е от такова значение, че да постави живота на Азриел, а вероятно и близките му в опасност.

Добавете към това и странните случаи на отвличания на деца (и техните деймони) и наистина се оказва, че в първия епизод на “Тъмните му материи” наистина се случват доста неща.

В голяма степен той е като подготовка за зрителя – въведение в този фентъзи свят и представяне на елементите, които ще движат действието в следващите епизоди.

Като такъв обаче работи добре. Въпреки многото особености на света на “Тъмните му материи” човек бързо се ориентира в него (включително и с говорещите животни… т.е. деймони). Три различни загадки привличат вниманието и всяка от тях може да се заинтригува различни зрители: каква всъщност е тайната зад произхода над Лайра, за която още началните надписи ни казват, че е дете от пророчество; защо някой отвлича децата в този свят и какво планира да прави с тях; и най-вече – какво всъщност е Прахът и защо Магистериумът с цената на човешки животи се опитва да опази своите тайни?

Впечатление прави и актьорският състав. Джеймс Макавой (“То: Част втора”, “Стъкления”, последните филми за “X-Men”) е във вихъра си в първия епизод в ролята на лорд Азраел – бунтар, разкъсван от дълга, любопитството и привързаността си към Лайра.

Макавой в “Тъмнит му материи”. Снимка: © 2019 Home Box Office, Inc.

В ролята на самата Лайра е 14-годишната Дафни Кийн, която направи впечатление още с мълчаливата си роля в “Логан” (2015 г.) с Хю Джакмън.

Тук Кийн не е нито клишираната пакостница, нито още по-клиширана бъдеща принцеса – просто дете, което все още не може да се ориентира в сложния свят на възрастните. Просто иска да види света отвъд стените на колежа, в който е пораснало, но все още не може да възприеме опасностите, които може би я дебнат там.

Деймоните са любопитен елемент от разграничаването на деца и възрастни в този свят. Те постоянно сменят формата си, докато човек е още дете, а около пубертата приемат постоянната форма на някое животно – било то ястреб, рис, котка, някаква птица или нещо друго. Интересна метафора с невинността и потенциала на децата да тръгнат в различни посоки до онзи момент, в който сякаш вече са поели по своя път и вече е ясно що за личности ще бъдат.

Първият епизод на “Тъмните му материи” очевидно не може да послужи за вадене на окончателни изводи за целия сериал. Във време, в което много такива нови продукции се опитват да сервират всичко наготово на зрителя още в първия си час, тук нещата започват бавно, но увлекателно да се “строят” пред очите ни.

Може би си спомняте, че преди години имаше друг опит за адаптация на книгите на Пулман, но за голям екран. Промените във филма “Златният компас” (2007 г.) обаче разочароваха почитателите на книжния оригинал, а същевременно ядосаха и някои религиозни организации. Така и не видяхме планираните две продължения и това със сигурност е било за добро.

Защото сериалът “Тъмните му материи” е свеж и на пръв поглед доста по-уверен опит за разказване на историята на Лайра, който има потенциала да се разгърне в една богата телевизионна приказка.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *